Един изгрев в началото на Февруари

 

 

 

В ранните часове на съботния ден, вече изпуснал изгрева, бях твърдо решен да хвана поне останалите багри от красотата му. Нямах много възможности къде точно да се позиционирам, защото имах усещането, че още миг и тези оранжеви цветове на изгрева, ще останат само спомен. Това бе и добър повод да опитам новият обектив, вярно предназначението му е за макро, но все пак се справи прекрасно и с пейзажите.  

 

 

 

 

Преди време четох публикацията на един фотограф, където се казваше да обръщаме внимание и на запад, докато снимаме изгрева, отправили взор на изток. Светлината от слънцето съвсем леко обагряше заснежените върхове на Стара Планина в далечината. Снимах в поле, празно, голо поле и нямах какво да избера за преден план, освен малка част от самото поле, но се радвам, че успях да уловя красотата на този изгрев, дори оптавил взор на запад. 

Дори част от локвата ще свърши работа като лемент за преден план, стига да успеете да улвоите цвета на изгрева, който озарява планините в далечината. 

Километър, два нататък по пътя и изгрева вече бе различен, но все още красив. 

 

 

 

В тази утрин, след този красив изгрев, си обещах да положа максимални усилия да не пропускам повече такива моменти.