Моята есен

 Харесвам всеки сезон, защото са различни и ни носят разнообразни емоции. Пролетта със свежото ново начало, лятото с горещите страстни дни и нощи, зимата с бялата премяна и чистота, но също и есента - топла, шарена и динамична. 

Всичко започва с новата премяна която  получават дърветата...

Утрините стават все по-хладни и по-хладни. Слънцето все така грее, но топлината му е намаляла.

Алеите на парковете са покрити с есенно одеало, а хората все по-често обличат връхна дреха. 

Утрините в парка са все по-тъмни и студени, само пейките са добре завити с есенните листя.

Разходката рано сутрин в парка е като от романтичен филм - лек вветрец носи пожълтелите листа, хладината се просмуква в костите ти, но спомена за горещите летни приключения те сгрява. 

Последните есенни  цветя красят градината и ни  напомнят да се подготвим за идващата зима. 

Планината, облечена в есенно-зимната премяна е стаила дъх и очаква първите дъждове и снегове.

Устремени в ежедневието си като планински поток пропускаме да се насладим на последните есенни дни. Бързо и неусетно времето отминава и отмива есенните листа, а след тях остава бледия спомен за есента.